Текущата страница || История

Субтитри за Приказка за цар Салтан (1984)

Български
Юни 03 2007 23:26:13
Направено от Тодор Харманджиев, Nikcho₂
Skazka o tsarye Saltanye.1984.bg.1.25fps.1180913173.srt ⭳
Качество: неизвестно

From subsunacs. Based on the translation by Todor Kharmandzhiyev.

Предварителен преглед: Множител е 1.
Офсет е 8.8.

Съдържанието на файла:

1 00:00:08,200 --> 00:00:11,500 ПРИКАЗКА ЗА ЦАР САЛТАН (1984) 2 00:02:08,701 --> 00:02:14,201 Вечер... в стаята седят три девици и предат. 3 00:02:14,202 --> 00:02:19,202 "Ако бих била царица - каза първата девица, - 4 00:02:20,103 --> 00:02:25,503 бих приготвила сама пир за цялата земя." 5 00:02:26,104 --> 00:02:31,004 "Ако бих била царица - каза нейната сестрица, - 6 00:02:31,605 --> 00:02:37,305 аз платна ще натъка, всичко с тях ще облека." 7 00:02:37,806 --> 00:02:41,906 "Ако бих била царица - каза третата сестрица, - 8 00:02:42,107 --> 00:02:46,607 царя ни ще наградя - син-юнак ще му родя." 9 00:02:47,008 --> 00:02:51,108 Щом го каза - в тъмнината скръцна тихичко вратата, 10 00:02:52,009 --> 00:02:56,309 влезе тук самия цар - 11 00:02:56,710 --> 00:02:59,210 на страната господар. 12 00:03:00,111 --> 00:03:07,411 "Мила, хубава девице - каза той, - бъди царица 13 00:03:08,612 --> 00:03:15,912 и роди ми ти юнак, щом настъпи есен пак. 14 00:03:23,213 --> 00:03:27,913 Вий сестрици-гълъбици, с мен и вашата сестрица 15 00:03:28,214 --> 00:03:34,214 тръгвайте за дом богат - ще живеете в палат. 16 00:03:34,815 --> 00:03:41,615 Първата ще е тъкачка, а пък втората - готвачка." 17 00:04:04,916 --> 00:04:10,716 Царят дълго не мая се: още вечерта венча се. 18 00:04:11,817 --> 00:04:18,117 След което, най-подир, вдигна той прекрасен пир. 19 00:04:35,118 --> 00:04:40,118 Горчиво! Горчиво! 20 00:04:49,819 --> 00:04:51,719 Слава на цар Салтан! 21 00:04:55,220 --> 00:04:57,720 Ах ти, дявол! 22 00:05:12,321 --> 00:05:15,721 Там, в онези времена, страшна имаше война. 23 00:05:25,922 --> 00:05:31,122 Яхва коня що лудува и с жена си се сбогува. 24 00:05:32,123 --> 00:05:35,923 Каза да се пази тя, вярна да е в обичта. 25 00:06:10,324 --> 00:06:15,624 И докато той воюва, по жена и дом тъгува, 26 00:06:16,525 --> 00:06:19,425 тя роди му хубав син - 27 00:06:20,426 --> 00:06:24,226 колкото един аршин. 28 00:06:25,527 --> 00:06:30,527 И над своето детенце бди - орлица над орленце. 29 00:06:31,828 --> 00:06:36,728 Вест на царя праща тя, че е станал той баща. 30 00:06:43,829 --> 00:06:49,529 А със сватя Бабариха тъй сестрите й решиха: 31 00:06:50,030 --> 00:06:54,630 пратеника да възпрат и да я оклеветят. 32 00:08:15,331 --> 00:08:20,931 "Царицата родила през нощта, но нито син, ни дъщеря. 33 00:08:21,832 --> 00:08:28,032 Нито някоя позната животинка, а невиждана гадинка." 34 00:08:48,433 --> 00:08:52,833 Царят, щом узна това, своя гняв сдържа едва; 35 00:08:53,134 --> 00:08:58,234 и без малко не обеси този, що вестта донесе. 36 00:09:18,735 --> 00:09:23,835 Но престана да крещи и разумно той реши: 37 00:09:25,636 --> 00:09:31,536 "Нека те да го почакат - лично той да види как е." 38 00:10:14,037 --> 00:10:16,537 ЦАРСКА КУХНЯ 39 00:12:23,338 --> 00:12:27,138 "Царят строго повелява 40 00:12:27,739 --> 00:12:39,739 да удавят, умъртвят и жена му, и синът." 41 00:13:07,940 --> 00:13:13,540 Щом така желае царя, натъжените боляри 42 00:13:13,941 --> 00:13:18,541 влизат в спалнята и там пред царицата едвам 43 00:13:19,742 --> 00:13:25,542 не заплакват, но повтарят, що е заповядал царят. 44 00:13:27,443 --> 00:13:34,743 И момчето и жената участ чака ги - водата. 45 00:13:56,744 --> 00:14:01,744 Те затварят я с детето в бъчва, веднага след което 46 00:14:01,945 --> 00:14:06,745 силно бутнали ги в океана 47 00:14:07,746 --> 00:14:10,946 тъй решил бил цар Салтана. 48 00:14:30,247 --> 00:14:37,347 Трепкат, светят си звездите, пляскат, гонят се вълните; 49 00:14:38,548 --> 00:14:43,548 облак се в небето рей, бъчвата вълна люлей. 50 00:14:44,749 --> 00:14:49,549 И царицата във нея плаче, блъска се, слабее; 51 00:14:50,550 --> 00:14:57,350 а пък царското дете - не с дни, с часове расте. 52 00:15:04,851 --> 00:15:11,251 "Ти си ми добра, вълна, и във своята игра 53 00:15:12,552 --> 00:15:19,252 в морските скали се плискаш и отиваш, дето искаш, 54 00:15:20,353 --> 00:15:26,053 потопяваш ти брегът, кораби по теб вървят, 55 00:15:27,454 --> 00:15:34,854 не губи ни, пощади ни и на суша изхвърли ни!" 56 00:15:39,255 --> 00:15:43,855 Чу вълната, заплющя, на брега след малко тя 57 00:15:44,056 --> 00:15:49,856 бъчвата изнесе леко и отля се пак далеко. 58 00:16:10,857 --> 00:16:18,157 Вдъхнаха навън дълбоко: гледат - хълм в поле широко, 59 00:16:18,758 --> 00:16:23,558 и море, и дъб зелен, там на хълма извисен, 60 00:16:24,259 --> 00:16:28,959 А момчето за вечеря мисли нещо да намери. 61 00:16:33,960 --> 00:16:37,960 Прът откърши от дъбът, лък изви от този прът 62 00:16:38,461 --> 00:16:42,261 и със шнура си набързо краищата му завърза, 63 00:16:42,762 --> 00:16:47,962 за стрела изостри тръст и заспуска се чевръст. 64 00:17:12,463 --> 00:17:18,563 "Ти си мой добър спасител, избавител, отмъстител. 65 00:17:19,864 --> 00:17:25,364 Ти спаси не лебед-птица, а спаси от смърт девица, 66 00:17:26,165 --> 00:17:31,065 в ястреб ти стрела заби, но магьосник зъл уби. 67 00:17:32,566 --> 00:17:37,266 Туй ще помня аз навеки и отблизо и далеко 68 00:17:38,567 --> 00:17:45,267 с теб ще бъда, а сега ти върви си без тъга." 69 00:18:16,968 --> 00:18:21,768 Пръв царевичът се буди - гледа, мисли и се чуди: 70 00:18:22,369 --> 00:18:26,869 как нощес пред него там е израсъл град голям 71 00:18:27,870 --> 00:18:31,370 с кули и стени зъбчати и кубета - все от злато - 72 00:18:31,771 --> 00:18:35,371 църкви в тишина и мир, манастир до манастир. 73 00:18:46,972 --> 00:18:52,972 Майката с сина се вдигат към града и щом пристигат, 74 00:18:53,973 --> 00:18:58,573 юрна се навън градът, в хор камбаните ечат. 75 00:19:50,074 --> 00:19:54,574 Всички там ги възхваляват, на царевича поставят 76 00:19:55,475 --> 00:20:00,575 княжески калпак - и княз той им става в този час. 77 00:20:01,376 --> 00:20:06,376 В столицата оттогава почна той да управлява, 78 00:20:06,677 --> 00:20:13,677 в дом разкошен заживя, княз Гвидон се назова. 79 00:20:19,178 --> 00:20:23,178 Вятър по море лудува, корабче платна надува, 80 00:20:23,679 --> 00:20:27,679 в сини морски ширини пори гривести вълни. 81 00:20:28,380 --> 00:20:31,980 А моряците дивят се, върху кораба тълпят се: 82 00:20:32,481 --> 00:20:35,981 там на острова познат виждат нов, чудесен град. 83 00:20:59,182 --> 00:21:04,382 Ето - слизат всички гости; кани ги Гвидон на гости 84 00:21:04,683 --> 00:21:09,383 и гощава ги добре пита ги - да разбере: 85 00:21:10,384 --> 00:21:14,484 "Откъде сте, с що търгувате и в каква посока плувате?" 86 00:21:15,085 --> 00:21:18,985 Отговарят: "В своя път ний кръстосахме светът 87 00:21:19,686 --> 00:21:23,986 и търгувахме от лани със самури, с астрагани; 88 00:21:24,087 --> 00:21:27,887 а на изток се стремим предстои ни да вървим 89 00:21:28,488 --> 00:21:34,388 покрай острова Буяна в царството на цар Салтана..." 90 00:21:34,989 --> 00:21:39,189 Князът казва: "Господа, на добър път без беда 91 00:21:39,290 --> 00:21:43,990 през морето там стигнете и на цар Салтан кажете, 92 00:21:44,791 --> 00:21:46,891 че изпращам му поклон..." 93 00:21:49,292 --> 00:21:58,392 Тръгват те, а княз Гвидон тъжен гледа - ето вече корабът се скри далече. 94 00:22:07,093 --> 00:22:13,293 "Що си, княже мой юначен, днес така умислен, мрачен?" 95 00:22:13,794 --> 00:22:18,194 Князът тъжно отговаря: "Мъка тежка ме изгаря, 96 00:22:18,895 --> 00:22:22,895 тъжен съм, че в този час за баща си мисля аз." 97 00:22:23,796 --> 00:22:29,396 Лебедът му казва: "Ето - искаш ли сега в морето 98 00:22:29,497 --> 00:22:35,197 да им станеш ти другар? - превърни се на комар." 99 00:22:38,998 --> 00:22:42,998 В точица Гвидон смали се, на комар преобрази се, 100 00:22:43,299 --> 00:22:47,199 кораба в безкрайността той догони, прилетя, 101 00:22:47,300 --> 00:22:52,600 тихо спусна се, изви се, в малка цепка нейде скри се. 102 00:22:56,401 --> 00:23:00,601 Вятър весело плющи, кораб весело лети 103 00:23:01,302 --> 00:23:06,302 и покрай острова Буяна към града на цар Салтана, 104 00:23:06,603 --> 00:23:10,303 ей желаната страна в синята далечина. 105 00:23:24,004 --> 00:23:29,704 Ето - слизат всички гости, кани ги Салтан на гости - 106 00:23:30,005 --> 00:23:33,805 с тях крилатият другар влезе при самия цар. 107 00:23:46,006 --> 00:23:51,406 "Хей вий гости и мъже, плавахте ли дълго? Где? 108 00:23:52,007 --> 00:23:57,107 Как е там - добре ли, зле ли и що за чудо сте видели?" 109 00:23:58,008 --> 00:24:02,908 "Там добре е, дето бяхме, чудно чудо ний видяхме: 110 00:24:03,909 --> 00:24:08,909 има остров с бряг висок, залив - стръмен и дълбок; 111 00:24:09,410 --> 00:24:13,510 пуст, необитаем беше, дъб самотен там растеше, 112 00:24:14,311 --> 00:24:18,211 а сега - израснал град хубав, славен и богат. 113 00:24:18,712 --> 00:24:23,412 Със кубета - все от злато, със градини и палати. 114 00:24:23,913 --> 00:24:28,813 Там живее княз Гвидон, той изпраща ти поклон." 115 00:24:29,414 --> 00:24:34,914 Казва цар Салтан на глас: "Този чуден остров аз 116 00:24:35,515 --> 00:24:41,115 само да съм жив, ще видя, гост на княз Гвидон ще ида." 117 00:24:41,216 --> 00:24:47,916 "Туй е интересно, да, но не струва си труда. 118 00:24:48,417 --> 00:24:57,117 Друго знам: ела в гората, катеричка под елата 119 00:24:57,718 --> 00:25:02,718 пее денем и нощя, лешници си хрупка тя, 120 00:25:03,319 --> 00:25:09,119 ала - лешници чудати - със черупки - чисто злато, 121 00:25:10,320 --> 00:25:17,320 ядките им - чист елмаз, туй разбирам чудо аз." 122 00:25:20,221 --> 00:25:25,621 Пак се чудом чуди царят, а от яд кипи комарът, 123 00:25:25,822 --> 00:25:30,822 жилна лелка си за миг в дясното око, със вик 124 00:25:31,323 --> 00:25:35,423 тя се люшна пребледняла - бе с окото ослепяла. 125 00:25:35,724 --> 00:25:40,424 Скачат всички и крещят, те комара да ловят. 126 00:25:40,825 --> 00:25:45,825 А пък той - изтънко, тънко през прозореца изврънка 127 00:25:45,926 --> 00:25:50,426 и постигнал си целта, през морето отлетя. 128 00:25:53,127 --> 00:25:58,827 Пак самотен на брега гледа синята вода. 129 00:26:00,128 --> 00:26:06,828 "Що си, княже мой юначен, днес така умислен, мрачен? 130 00:26:07,829 --> 00:26:14,929 Що си тъжен?" Князът отговаря: "Тежка мъка ме изгаря, 131 00:26:15,630 --> 00:26:19,430 чудо имало и аз искам то да е у нас. 132 00:26:19,931 --> 00:26:24,731 Имало ела в гората, с катеричка под елата." 133 00:26:25,332 --> 00:26:31,032 "Туй чудо ми е мен понятно, вкъщи връщай се обратно. 134 00:26:32,033 --> 00:26:38,633 Ще ти служа вярна служба зарад вечната ни дружба." 135 00:27:38,334 --> 00:27:45,834 "Ех, ти, лебед, дай му, Боже, да е весел, колко може." 136 00:27:48,135 --> 00:27:52,935 Дигна после княз Гвидон в двора си кристален дом, 137 00:27:53,636 --> 00:27:57,536 катеричката постави там и писар и остави 138 00:27:57,637 --> 00:28:02,437 денонощно да стои, лешниците да брои. 139 00:28:03,838 --> 00:28:07,738 Вятър по море лудува, корабче платна надува, 140 00:28:08,339 --> 00:28:12,039 в сини морски ширини пори гривести вълни, 141 00:28:13,240 --> 00:28:16,540 покрай остров с бряг неравен, покрай град, голям и славен 142 00:28:17,641 --> 00:28:21,041 и топове в залп гърмят - искат кораба да спрат. 143 00:28:22,542 --> 00:28:27,842 Ето - слизат всички гости, кани ги Гвидон на гости. 144 00:28:30,643 --> 00:28:34,843 Той гощава ги добре пита ги - да разбере: 145 00:28:35,444 --> 00:28:39,644 "Откъде сте, с що търгувате и в каква посока плувате?" 146 00:28:39,845 --> 00:28:43,845 Отговарят: "В своя път ний кръстосахме светът 147 00:28:44,546 --> 00:28:48,246 изпродадохме ний много донски жребци бързоноги. 148 00:28:49,047 --> 00:28:53,747 А ни чака дълъг път - ще отплаваме отвъд - 149 00:28:54,448 --> 00:29:00,448 покрай острова Буяна в царството на цар Салтана..." 150 00:29:00,649 --> 00:29:04,749 Князът казва: "Господа, на добър път, без беда 151 00:29:05,350 --> 00:29:09,750 през морета, океани в царството на цар Салтана; 152 00:29:10,551 --> 00:29:15,851 отнесете му поклон и от мене - княз Гвидон." 153 00:29:17,552 --> 00:29:22,952 Сбогом гостите си взеха и отново път поеха. 154 00:29:25,553 --> 00:29:29,953 Лебедът намери пак княза на самия бряг. 155 00:29:31,454 --> 00:29:36,754 Моли князът, в далнината нещо тегли му душата... 156 00:29:37,355 --> 00:29:40,555 Плесна лебедът с крила с капки княза пак обля, 157 00:29:40,656 --> 00:29:45,556 той в муха преобрази се, бързо отлетя, изви се 158 00:29:45,657 --> 00:29:50,557 между небо и море и във кораба се свре. 159 00:29:53,258 --> 00:29:57,558 Вятър весело плющи, кораб весело лети 160 00:29:58,059 --> 00:30:02,359 покрай острова Буяна към града на цар Салтана. 161 00:30:16,160 --> 00:30:21,360 "Хей вий гости и мъже, плавахте ли дълго? Где? 162 00:30:22,161 --> 00:30:27,261 Как е там - добре ли, зле ли и що за чудо сте видели?" 163 00:30:27,662 --> 00:30:32,662 Отговарят: "В своя път ний кръстосахме светът, 164 00:30:32,963 --> 00:30:37,663 там добре е, дето бяхме, чудно чудо ний видяхме: 165 00:30:38,264 --> 00:30:41,764 има остров непознат, в тоя остров има град 166 00:30:41,965 --> 00:30:45,465 с кули, със кубета златни, със градини, със палати; 167 00:30:45,766 --> 00:30:51,966 пред двореца, под ела, в къща - цяла от стъкла, 168 00:30:53,367 --> 00:30:58,467 катеричка си живее, чудно нещо тя умее! 169 00:30:58,768 --> 00:31:03,268 Пее денем и нощя, лешници си хрупка тя, 170 00:31:03,469 --> 00:31:07,569 лешниците - чудновати - със черупки - чисто злато, 171 00:31:08,070 --> 00:31:13,070 ядките - елмаз - искрят и слуги над нея бдят. 172 00:31:13,371 --> 00:31:19,471 Всички там са все богати; няма хижи - все палати. 173 00:31:20,272 --> 00:31:25,272 Там живее княз Гвидон, той изпраща ти поклон." 174 00:31:26,473 --> 00:31:33,073 Казва цар Салтан на глас: "Този чуден остров аз 175 00:31:33,674 --> 00:31:39,174 само да съм жив, ще видя, гост на княз Гвидон ще ида." 176 00:31:41,075 --> 00:31:47,175 "Що за чудо, хайде де, катеричката гризе 177 00:31:47,776 --> 00:31:53,976 камъни и злато ражда, купища елмаз изважда; 178 00:31:54,777 --> 00:31:59,177 с туй не ще ни удивиш, даже да ни убедиш. 179 00:31:59,878 --> 00:32:06,978 Аз познавам друго чудо: люшне се морето-чудо, 180 00:32:07,879 --> 00:32:13,679 забушува, закипи и брега се потопи, 181 00:32:14,680 --> 00:32:21,880 пък отлее се - и в мрака тридесет и три юнака 182 00:32:22,581 --> 00:32:29,281 прави на брега стоят в брони като жар горят, 183 00:32:29,882 --> 00:32:34,882 всички - хубавци отбрани, млади, снажни великани, 184 00:32:35,283 --> 00:32:40,683 все еднакви, все отбор, главатар им - Черномор. 185 00:32:42,284 --> 00:32:49,684 Ако трябва да се чудя, ей това се казва чудо." 186 00:32:50,385 --> 00:32:57,085 Цар Салтан се удивлява, а Гвидон се разлютява 187 00:32:57,686 --> 00:33:02,586 жилна леля си за миг в лявото око, със вик 188 00:33:03,487 --> 00:33:08,287 тя се тръшна пребледняла: бе с окото ослепяла. 189 00:33:08,488 --> 00:33:18,888 Всички викат: "Дръжте, бре!" Но дорде се разбере, 190 00:33:19,089 --> 00:33:23,889 през прозорчето мухата бръмна към далечината. 191 00:33:27,390 --> 00:33:33,690 "Що си, княже мой юначен, днес така умислен, мрачен? 192 00:33:34,391 --> 00:33:41,391 Що си тъжен?" Князът отговаря: "Тежка мъка ме изгаря, 193 00:33:41,992 --> 00:33:45,792 чудо имало и аз искам то да е у нас." 194 00:33:46,093 --> 00:33:51,293 "А какво е това чудо?" "Люшне се морето лудо, 195 00:33:51,394 --> 00:33:56,094 забушува, закипи и брега се потопи, 196 00:33:56,695 --> 00:34:01,795 пък отлее се - и в мрака тридесет и три юнака 197 00:34:01,996 --> 00:34:07,396 прави на брега стоят, в брони като жар горят." 198 00:34:07,797 --> 00:34:13,097 Казва лебедът на княза: "Хайде, туй ли те смущава? 199 00:34:13,698 --> 00:34:18,298 Не тъгувай - зная аз - и това е в моя власт. 200 00:34:19,199 --> 00:34:23,899 Тези воини подводни все са мои братя родни. 201 00:34:24,600 --> 00:34:30,600 Не тъжи, а се стегни, братята ми посрещни." 202 00:35:03,601 --> 00:35:09,401 "Лебедът ни прати, княже, и поръча да ти кажа, 203 00:35:09,902 --> 00:35:15,502 че ще пазим твоя град славен, хубав и богат. 204 00:35:16,703 --> 00:35:22,903 Ще излизаме на смяна - всяка нощ от океана 205 00:35:23,004 --> 00:35:29,704 в черни, бурни тъмнини край високите стени. 206 00:35:30,905 --> 00:35:38,105 С тебе скоро ще се видим, а сега ще си отидем." 207 00:36:03,906 --> 00:36:08,306 Вятър по море лудува, корабче платна надува 208 00:36:08,407 --> 00:36:11,807 в сини морски ширини пори гривести вълни 209 00:36:12,008 --> 00:36:15,708 покрай остров с бряг неравен, покрай град, голям и славен: 210 00:36:15,809 --> 00:36:19,009 и топове в залп гърмят, искат кораба да спрат. 211 00:36:25,510 --> 00:36:30,010 "Откъде сте, с що търгувате и в каква посока плувате?" 212 00:36:30,611 --> 00:36:35,111 Отговарят: "В своя път ний кръстосахме светът 213 00:36:36,012 --> 00:36:40,712 и продавахме стомана, злато и сребро ковано; 214 00:36:41,613 --> 00:36:46,013 а ни чака дълъг път - ще отплуваме отвъд, 215 00:36:46,714 --> 00:36:52,814 покрай острова Буяна в царството на цар Салтана..." 216 00:36:53,215 --> 00:36:57,615 Князът казва: "Господа, на добър път, без беда 217 00:36:58,016 --> 00:37:02,616 през морета, океани в царството на цар Салтана; 218 00:37:03,617 --> 00:37:09,617 отнесете му поклон и от мене - княз Гвидон." 219 00:37:11,618 --> 00:37:15,918 Лебедът намери пак княза на самия бряг. 220 00:37:16,919 --> 00:37:21,819 Моли князът - в далнината нещо тегли му душата... 221 00:37:22,320 --> 00:37:26,120 Плесна лебедът с крила с капки княз Гвидон обля. 222 00:37:26,921 --> 00:37:31,321 Князът много намали се, във оса преобрази се, 223 00:37:32,222 --> 00:37:36,622 кораба в безкрайността той догони, прилетя, 224 00:37:36,923 --> 00:37:41,623 тихо спусна се - изви се, в малка цепка нейде скри се. 225 00:37:55,224 --> 00:38:00,624 "Хей вий гости и мъже, плавахте ли дълго? Где? 226 00:38:00,925 --> 00:38:05,625 Как е там - добре ли, зле ли и що за чудо сте видели?" 227 00:38:06,826 --> 00:38:11,126 "Там добре е, дето бяхме, чудно чудо ний видяхме: 228 00:38:11,827 --> 00:38:15,427 има остров непознат, в тоя остров има град 229 00:38:16,128 --> 00:38:21,028 всяка нощ там става чудо: люшне се морето лудо, 230 00:38:21,229 --> 00:38:25,529 забушува, закипи и брега си потопи, 231 00:38:26,130 --> 00:38:31,130 пък отлее се - и в мрака тридесет и три юнака 232 00:38:31,531 --> 00:38:37,531 прави на брега стоят, в брони като жар горят. 233 00:38:38,432 --> 00:38:44,132 Няма стража по-надеждна, по-безстрашна, по-прилежна. 234 00:38:44,833 --> 00:38:50,133 Там живее княз Гвидон, той изпраща ти поклон." 235 00:38:50,734 --> 00:38:55,834 Казва цар Салтан на глас: "Този чуден остров аз 236 00:38:56,035 --> 00:39:02,135 само да съм жив, ще видя, гост на княз Гвидон ще ида." 237 00:39:03,236 --> 00:39:09,036 "Хора из море след буря идат, в острова дежурят, 238 00:39:09,737 --> 00:39:14,637 що за чудо? Но поне вярно ли е, или не? 239 00:39:15,238 --> 00:39:20,538 Друго чудо се разправя, носи се мълва такава: 240 00:39:21,639 --> 00:39:25,639 за царкиня - красота - хубавица на света. 241 00:39:26,440 --> 00:39:30,940 Денем - слънчице прекрасно, нощем - месечинка ясна, 242 00:39:31,741 --> 00:39:36,741 месец в къдрите блести, на чело - звезда пламти. 243 00:39:37,942 --> 00:39:42,742 А пристъпва горда, права - сякаш се паун задава. 244 00:39:43,343 --> 00:39:47,943 Заговори - слушаш ти, сякаш ручейче шурти. 245 00:39:49,244 --> 00:39:55,844 Туй е чудо най-голямо, във света подобно няма." 246 00:40:04,145 --> 00:40:08,945 И се вдигна пак тревога: - Помогнете, ай, за Бога! 247 00:40:49,146 --> 00:40:56,146 "Чакай само да те пипна!" А осата пак политна 248 00:40:56,647 --> 00:41:01,147 и през морския безкрай отлетя към своя край. 249 00:41:16,548 --> 00:41:22,548 "Що си, княже мой юначен, днес така умислен, мрачен? 250 00:41:22,949 --> 00:41:30,249 Що си тъжен?" Князът отговаря: "Тежка мъка ме изгаря, 251 00:41:31,250 --> 00:41:35,250 всеки си е задомен, ходя само аз ерген." 252 00:41:36,051 --> 00:41:38,851 "А коя избрал си, дето легнала ти е в сърцето?" 253 00:41:38,852 --> 00:41:43,852 "Чух да казват за една чудно хубава жена. 254 00:41:45,153 --> 00:41:51,153 Денем - слънчице прекрасно, нощем - месечинка ясна, 255 00:41:51,754 --> 00:41:56,854 месец в къдрите блести, на чело звезда пламти. 256 00:41:57,155 --> 00:42:00,855 А пристъпва горда, права - сякаш се паун задава; 257 00:42:01,256 --> 00:42:04,856 заговори - слушаш ти, сякаш ручейче шурти. 258 00:42:05,557 --> 00:42:09,257 Само истина ли казват?" 259 00:42:10,058 --> 00:42:16,058 "Знам я чудната девица, но туй не е ръкавица - 260 00:42:16,559 --> 00:42:21,059 на ръка я подържиш, хрумне ти - и я свалиш. 261 00:42:22,260 --> 00:42:27,260 Та преди да се венчаваш, после да не съжаляваш, 262 00:42:27,961 --> 00:42:32,361 обмисли добре това, тя не е за ден, за два." 263 00:42:32,662 --> 00:42:37,162 "Таз царкиня, за да видя, аз готов съм и да ида 264 00:42:37,263 --> 00:42:41,863 през земи, води отвъд, чак до края на светът." 265 00:42:42,264 --> 00:42:49,464 Лебедът въздъхна, рече: "Но защо така далече? 266 00:42:50,265 --> 00:42:56,465 Тя е тук във тоя час: че царкинята съм аз." 267 00:43:04,066 --> 00:43:09,466 Месец в къдрите блести, на чело звезда пламти. 268 00:43:35,367 --> 00:43:41,767 "Майко мила, ето я - тя ще бъде отсега мен жена, на теб снаха. 269 00:43:42,368 --> 00:43:46,468 Молим те за одобрение, дай ни свойто разрешение, 270 00:43:47,169 --> 00:43:52,269 своя майчин благослов - да живеем в мир, в любов." 271 00:43:59,770 --> 00:44:03,970 Вятър по море лудува, корабче платна надува, 272 00:44:04,071 --> 00:44:07,671 в сини морски ширини пори гривести вълни 273 00:44:08,172 --> 00:44:11,172 покрай остров с бряг неравен, покрай град, голям и славен: 274 00:44:12,073 --> 00:44:15,473 и топове в залп гърмят, искат кораба да спрат. 275 00:44:23,074 --> 00:44:28,174 "Откъде сте, с що търгувате и в каква посока плувате?" 276 00:44:28,875 --> 00:44:33,875 Отговарят: "В своя път ний кръстосахме светът, 277 00:44:34,576 --> 00:44:37,976 забранени стоки тайно карахме в страни незнайни, 278 00:44:38,877 --> 00:44:42,977 а ни чака дълъг път все на изток - там отвъд 279 00:44:43,678 --> 00:44:49,878 покрай острова Буяна в царството на цар Салтана..." 280 00:44:51,879 --> 00:44:59,079 Лек ви път, вам, господа! През морета, океани в царството на цар Салтана; 281 00:45:00,080 --> 00:45:03,080 припомнете му от мен, че го чакам всеки ден; 282 00:45:03,681 --> 00:45:08,081 обещал е - а се бави, да не би да ме забрави. 283 00:45:09,682 --> 00:45:13,082 Тръгват те, а княз Гвидон 284 00:45:14,283 --> 00:45:20,583 си остава у дома си, не дели се от жена си. 285 00:45:22,384 --> 00:45:25,984 Вятър весело плющи, кораб весело лети 286 00:45:26,285 --> 00:45:30,085 покрай острова Буяна към града на цар Салтана. 287 00:45:37,186 --> 00:45:41,986 "Хей вий гости и мъже, плавахте ли дълго? Где? 288 00:45:42,187 --> 00:45:46,987 Как е там - добре ли, зле ли и що за чудо сте видели?" 289 00:45:47,588 --> 00:45:51,888 Отговарят: "В своя път ний кръстосахме светът 290 00:45:52,489 --> 00:45:56,389 там добре е, дето бяхме, чудно чудо ний видяхме: 291 00:45:57,190 --> 00:46:00,790 има остров непознат, в тоя остров има град 292 00:46:01,391 --> 00:46:05,291 с кули, със кубета златни, със градини, със палати; 293 00:46:06,192 --> 00:46:11,892 пред двореца, под ела, в къща - цяла от стъкла, 294 00:46:13,093 --> 00:46:19,693 катеричка си живее, чудно нещо тя умее! 295 00:46:20,394 --> 00:46:23,994 Пее денем и нощя, лешници си хрупка тя, 296 00:46:24,495 --> 00:46:29,395 лешниците - чудновати - със черупки - чисто злато, 297 00:46:30,296 --> 00:46:35,596 ядките - от чист елмаз, и я хранят час по час. 298 00:46:36,597 --> 00:46:43,297 Има там и друго чудо: люшне се морето лудо, 299 00:46:43,798 --> 00:46:49,398 забушува, закипи и брега си потопи. 300 00:46:49,999 --> 00:46:55,999 пък отлее се - и в мрака тридесет и три юнака 301 00:46:56,500 --> 00:47:02,700 прави на брега стоят, в брони като жар горят. 302 00:47:03,001 --> 00:47:07,001 Всички - хубавци отбрани, млади, снажни великани, 303 00:47:07,602 --> 00:47:12,902 все еднакви, все отбор, главатар им - Черномор. 304 00:47:13,603 --> 00:47:22,503 Няма стража по-надеждна, по-безстрашна, по-прилежна. 305 00:47:22,704 --> 00:47:27,904 Князът има си жена, ах, красавица една! 306 00:47:28,505 --> 00:47:34,905 Денем - слънчице прекрасно, нощем - месечинка ясна, 307 00:47:35,606 --> 00:47:41,506 месец в къдрите блести, на чело звезда пламти. 308 00:47:42,307 --> 00:47:47,307 Княз Гвидон там управлява, всеки радостно го слави; 309 00:47:48,208 --> 00:47:53,408 праща ти сега поклон, но сърдит ти е Гвидон, 310 00:47:54,109 --> 00:47:58,909 щял си уж да му гостуваш, а кога ще отпътуваш?" 311 00:48:00,410 --> 00:48:04,910 Каза царят да строят флотата за дълъг път. 312 00:48:05,811 --> 00:48:10,711 А сестрите с Бабариха се спогледаха, решиха 313 00:48:10,712 --> 00:48:14,612 пак да го разубедят - да не тръгне той на път. 314 00:48:15,513 --> 00:48:20,613 "Цар ли съм или дете?" И уплашиха се те. 315 00:48:21,714 --> 00:48:28,314 "Тръгвам" - каза той и тропна, и вратата силно хлопна. 316 00:48:41,215 --> 00:48:44,615 "Майко и невясто, ето погледнете към морето, 317 00:48:45,516 --> 00:48:50,016 виждате ли - хей оттам татко движи се насам." 318 00:48:54,217 --> 00:49:00,417 Флотата се приближава, княз Гвидон я наблюдава. 319 00:49:02,318 --> 00:49:06,018 И топове загърмяха, и камбани заечаха; 320 00:49:06,319 --> 00:49:11,319 идва на брега Гвидон, среща царя със поклон 321 00:49:11,820 --> 00:49:17,220 и завистливите сестри, с Бабариха стават три. 322 00:49:40,121 --> 00:49:44,721 Всички идват към палата, а във брони край вратата - 323 00:49:45,022 --> 00:49:49,722 братя - тридесет и три - всеки с поглед смел гори, 324 00:49:50,923 --> 00:49:54,523 всички - хубавци отбрани, млади, стройни великани, 325 00:49:54,824 --> 00:50:00,024 все еднакви, все отбор, главатар им - Черномор. 326 00:50:07,925 --> 00:50:12,625 Царят тръгна към палата, катеричка под елата 327 00:50:13,026 --> 00:50:16,926 хрупка златен лешник тя и си пее песента, 328 00:50:17,327 --> 00:50:20,427 и елмазецът отбира, във сандъче го прибира, 329 00:50:20,928 --> 00:50:25,028 от черупки - златен сбор, свети хубавият двор. 330 00:50:45,929 --> 00:50:53,129 Царят вижда... и познава. В миг сърце му заиграва. 331 00:50:54,530 --> 00:50:58,530 "Какво аз виждам? Що това е?" 332 00:51:00,031 --> 00:51:06,231 Тя е - сякаш се смрази... и задави се в сълзи... 333 00:51:10,132 --> 00:51:14,132 А сестрите завистливи с Бабариха там отиват, 334 00:51:14,833 --> 00:51:20,833 трите всичко си признаха, със сълзи се разридаха. 335 00:51:32,034 --> 00:51:37,434 Царят - весел - вместо съд - пусна ги да си вървят. 336 00:51:52,735 --> 00:51:58,135 Около масата се наредиха и веселия пир откриха. 337 00:52:03,336 --> 00:52:08,136 Слава на княз Гвидон! Слава! Слава! 338 00:52:18,237 --> 00:52:22,837 Слава на цар Салтан! Слава! Слава! 339 00:52:39,238 --> 00:52:46,738 Цар Салтан развесели се и от радост понапи се. 340 00:52:48,839 --> 00:52:55,339 Бях и аз там - ядох, пих... и от нищо не вкусих. 341 00:52:57,040 --> 00:53:00,540 превод /тук-там/ и субтитри НИКЧО 342 00:53:00,641 --> 00:53:04,141 използван е и превода на Тодор Харманджиев